неделя, 26 октомври 2014 г.

Могъщ и дълбок дух - това е Лермонтов!

Почитаме паметта на М. Ю. Лермонтов по повод 200-години от рождението му /на 15 октомври 2014 г./
Въпреки всички старания на художниците на Лермонтов, те не успяват да доловят живота на лицето му, безсилни са да предадат духовния облик на Лермонтов, тъй като в тези изображения липсва главното – липсва поетът! Акварелният автопортрет хармонира с поезията: Лермонтов е на фона на Кавказ, с бурка, с кинжал на колана, с огромни, печално-развълнувани очи. Очите му са огнени, необикновени, като въглени. Самият Лермонтов се присмива на себе си, казвайки, че съдбата сякаш за да му се подиграе, му е дала типична армейска външност.
Ираклий Андроников си представя Лермонтов динамично в резките смени на душевните състояния, в бързото движение на мисълта, в постоянната игра на лицето му. Той се е държал различно в петербургските салони, където е подчертавал вътрешната си свобода, независимост, презрение към светската тълпа, и в приятелската компания, сред хора открити и достойни. За малко повече от четири години след смъртта на Пушкин Лермонтов създава великите творения на романтичната поезия „Демон” и „Мцири”, епическата поема „Песен за царя Иван Василиевич...”, изпълнената с тънка ирония спрямо себе си и романтичното направление в литературната поема, наречена „Приказка за деца” и гениалния роман „Герой на нашето време”, ознаменувал началото на руската психологическа проза, сборник стихове, очертал цял период в историята на руската лирика, и друг поетичен сборник, който излиза след смъртта му.
Всеки миг от 27-годишния му живот е запълнен с творчество. От детството си Михаил Юриевич запазва съсредоточена мечтателност и стеснителност. Светът на изкуството, забелязва Дружинин, е за него светиня и цитадела, където няма достъп нищо недостойно. Лермонтов разобличава лицемерното висше общество и си поставя за цел да казва само безпощадната истина.
Най-достоверният Лермонтов портрет са неговите творби!
Той владее френски, немски, английски език, чете на латински, по-късно на Кавказ, ще започне да изучава „татарски”, тоест азербайджански език, в Грузия записва грузински думи и ще назове една от поемите си „Мцири”. Обича Байрон и Пушкин.
Въображението си Михаил Юриевич обобщава:
„За мигове в мощта на мисълта
живях аз векове и в другия живот
забравих за земята...”

В памет на рано угасналата си майка и нейната песен написва своя „Ангел”:
Към мрачния свят на печал и лъжа
той носел невинна душа,
и в нея останал гласът милостив,
макар и без думи – но жив.
Лермонтов е изключително музикален – свири на цигулка, на пиано, пее, пише музика към своите стихове. Написва музиката към своята „Казашка люлчина песен”. „Музиката на моето сърце бе съвсем разстроена днес” – вписва 16-годишният Лермонтов. Суровият му живот разстройва тази музика. На три годинки губи майка си, а баба му взема попечителството над него и той почти няма възможност да вижда баща си. Мария Лопухина е приятелка на Лермонтов от кавалерийското училище.
Посвещавайки „Демон” на една жена, която не го е дочакала, той се обръща към нея с горчив упрек:
Завърших – и гръдта съмнения не трови.
Ще те плени звукът познат, любим,
замисления звук на стиховете нови,
забравящ, друже мой, ала незабравим.
Заглавието на трагедията „Маскарад” крие ироничен смисъл, тъй като у тези хора лицето е маска, а в маскарада, неопознати, те се показват без маски, оголили низките си страсти и пороци. Лермонтов има смелостта да каже всичко, което мисли за тях. Като творец е много самовзискателен. Умът и силният характер отличават човека от светската тълпа. В „Герой на нашето време” Лермонтов рисува живота такъв, какъвто е в действителност. Разкрива един герой с възприятията на друг. Четем „Таман”, „Княгиня Мери” и „Фаталист” и разбираме характера на Печорин с неговата раздвоеност.
Още докато Лермонтов е жив, консервативната критика обявява таланта му за „протеистичен”, събирателен, състоящ се от отгласи от различни влияния, отрича оригиналността му. Прогресивната критика и широката публика, следвайки Белински и Чернишевски, възприема поезията на Лермонтов като дълбоко самобитно явление.
Лермонтов загива на дуел на 27 години от изстрел на Мартинов. Читателят може да се съгласи или да не се съгласи с нашата версия: било е извършено престъпление - мошеникът на карти, запаснякът Николай Соломонович Мартинов подло е убил Лермонтов. Приятелите му помогнали да фалшифицира престъплението като дуел, без особено да рискуват положението си. Не можели да не помогнат. Именно те го задействали като основен участник в кървавата интрига.
Творчеството на Лермонтов вдъхновява много поети и преводачи. У нас са го превеждали Атанас Далчев, Григор Ленков, Христо Радевски, Янко Русинов, Илиана Владова, Георги Германов, Красимир Тенев, Ангел Веселинов, Димитър Горсов, Мария Шандуркова и др.
На Лермонтов
Двести лет прошло со дня рождения,
но не забыт сын русской вечности.
Певец любви и грусти, родины, свободы,
живы его даровонные небесами строки.
Мир не пощадил его и Бог его не спас,
но он жив и будет жить в веках!

Следва музикално-поетичен рецитал по стихове на Лермонтов!
( Лермонтов, 15 октомври 1814 г. — 27 юли 1841 г.)

Слово от рецитала с художествен ръководител Рангел Драганов, което произнесе Мария Чулова на 24 октомври 2014 г. в 15,30 ч. в „Берьозка”, написано от нея за 200-годишнината от рождението на Лермонтов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар