неделя, 26 октомври 2014 г.

Могъщ и дълбок дух - това е Лермонтов!

Почитаме паметта на М. Ю. Лермонтов по повод 200-години от рождението му /на 15 октомври 2014 г./
Въпреки всички старания на художниците на Лермонтов, те не успяват да доловят живота на лицето му, безсилни са да предадат духовния облик на Лермонтов, тъй като в тези изображения липсва главното – липсва поетът! Акварелният автопортрет хармонира с поезията: Лермонтов е на фона на Кавказ, с бурка, с кинжал на колана, с огромни, печално-развълнувани очи. Очите му са огнени, необикновени, като въглени. Самият Лермонтов се присмива на себе си, казвайки, че съдбата сякаш за да му се подиграе, му е дала типична армейска външност.
Ираклий Андроников си представя Лермонтов динамично в резките смени на душевните състояния, в бързото движение на мисълта, в постоянната игра на лицето му. Той се е държал различно в петербургските салони, където е подчертавал вътрешната си свобода, независимост, презрение към светската тълпа, и в приятелската компания, сред хора открити и достойни. За малко повече от четири години след смъртта на Пушкин Лермонтов създава великите творения на романтичната поезия „Демон” и „Мцири”, епическата поема „Песен за царя Иван Василиевич...”, изпълнената с тънка ирония спрямо себе си и романтичното направление в литературната поема, наречена „Приказка за деца” и гениалния роман „Герой на нашето време”, ознаменувал началото на руската психологическа проза, сборник стихове, очертал цял период в историята на руската лирика, и друг поетичен сборник, който излиза след смъртта му.
Всеки миг от 27-годишния му живот е запълнен с творчество. От детството си Михаил Юриевич запазва съсредоточена мечтателност и стеснителност. Светът на изкуството, забелязва Дружинин, е за него светиня и цитадела, където няма достъп нищо недостойно. Лермонтов разобличава лицемерното висше общество и си поставя за цел да казва само безпощадната истина.
Най-достоверният Лермонтов портрет са неговите творби!
Той владее френски, немски, английски език, чете на латински, по-късно на Кавказ, ще започне да изучава „татарски”, тоест азербайджански език, в Грузия записва грузински думи и ще назове една от поемите си „Мцири”. Обича Байрон и Пушкин.
Въображението си Михаил Юриевич обобщава:
„За мигове в мощта на мисълта
живях аз векове и в другия живот
забравих за земята...”

В памет на рано угасналата си майка и нейната песен написва своя „Ангел”:
Към мрачния свят на печал и лъжа
той носел невинна душа,
и в нея останал гласът милостив,
макар и без думи – но жив.
Лермонтов е изключително музикален – свири на цигулка, на пиано, пее, пише музика към своите стихове. Написва музиката към своята „Казашка люлчина песен”. „Музиката на моето сърце бе съвсем разстроена днес” – вписва 16-годишният Лермонтов. Суровият му живот разстройва тази музика. На три годинки губи майка си, а баба му взема попечителството над него и той почти няма възможност да вижда баща си. Мария Лопухина е приятелка на Лермонтов от кавалерийското училище.
Посвещавайки „Демон” на една жена, която не го е дочакала, той се обръща към нея с горчив упрек:
Завърших – и гръдта съмнения не трови.
Ще те плени звукът познат, любим,
замисления звук на стиховете нови,
забравящ, друже мой, ала незабравим.
Заглавието на трагедията „Маскарад” крие ироничен смисъл, тъй като у тези хора лицето е маска, а в маскарада, неопознати, те се показват без маски, оголили низките си страсти и пороци. Лермонтов има смелостта да каже всичко, което мисли за тях. Като творец е много самовзискателен. Умът и силният характер отличават човека от светската тълпа. В „Герой на нашето време” Лермонтов рисува живота такъв, какъвто е в действителност. Разкрива един герой с възприятията на друг. Четем „Таман”, „Княгиня Мери” и „Фаталист” и разбираме характера на Печорин с неговата раздвоеност.
Още докато Лермонтов е жив, консервативната критика обявява таланта му за „протеистичен”, събирателен, състоящ се от отгласи от различни влияния, отрича оригиналността му. Прогресивната критика и широката публика, следвайки Белински и Чернишевски, възприема поезията на Лермонтов като дълбоко самобитно явление.
Лермонтов загива на дуел на 27 години от изстрел на Мартинов. Читателят може да се съгласи или да не се съгласи с нашата версия: било е извършено престъпление - мошеникът на карти, запаснякът Николай Соломонович Мартинов подло е убил Лермонтов. Приятелите му помогнали да фалшифицира престъплението като дуел, без особено да рискуват положението си. Не можели да не помогнат. Именно те го задействали като основен участник в кървавата интрига.
Творчеството на Лермонтов вдъхновява много поети и преводачи. У нас са го превеждали Атанас Далчев, Григор Ленков, Христо Радевски, Янко Русинов, Илиана Владова, Георги Германов, Красимир Тенев, Ангел Веселинов, Димитър Горсов, Мария Шандуркова и др.
На Лермонтов
Двести лет прошло со дня рождения,
но не забыт сын русской вечности.
Певец любви и грусти, родины, свободы,
живы его даровонные небесами строки.
Мир не пощадил его и Бог его не спас,
но он жив и будет жить в веках!

Следва музикално-поетичен рецитал по стихове на Лермонтов!
( Лермонтов, 15 октомври 1814 г. — 27 юли 1841 г.)

Слово от рецитала с художествен ръководител Рангел Драганов, което произнесе Мария Чулова на 24 октомври 2014 г. в 15,30 ч. в „Берьозка”, написано от нея за 200-годишнината от рождението на Лермонтов.

вторник, 14 октомври 2014 г.

Берьозка в Пловдив приема гости на музикално-поетичен рецитал

В петък, 24 октомври, от 15, 30 часа започва музикално-поетичен рецитал по стихове на М. Ю. Лермонтов.
Събитието е по повод два века от рождението на руския поет.

неделя, 5 октомври 2014 г.

Приключи 11-ият кръг на Първенството в А ПФГ, 4 октомври 2014 г.

Пловдивските отбори изиграха футболните срещи от 11-ия кръг на А ПФГ на 4 октомври 2014 г.
ЦСКА-Ботев/Пловдив/ 1:0
Локомотив/Пловдив/-Литекс 2:0

В г. Пловдив се игра мачът между Локомотив /Пловдив/ и Литекс на стадион "Локомотив - Пловдив" от 17,30 часа. Главният треньор Красимир Балъков, който ръководи ПФК "Литекс" от този футболен сезон, сподели, че отборът му не играе на 100%, не се бори за всяка педя земя, има лош късмет с отборите с имена "Локомотив" - София и Пловдив. Действително Литекс са на второ място във временното класиране, но на 4 октомври ЦСКА спечели 3 точки от Ботев /Пловдив/, което увеличава преднината от седем точки в полза на софиянци пред ловчанлии.
Футболният мач на Лаута беше в превъзходно време от 17,30 ч. до началото на второто полувреме. После захладня.
Мартин Камбуров вкара в очертанията на вратата четири пъти, но само един гол от тях отговаряше на високите стандарти на представителя на БФС Таско Тасков. №11 от Локомотив /Пловдив/ отбеляза своя стотен гол в 43-та минута на играта.
Всеки може да сгреши, включително и младият Васил Божиков, шумно аплодиран от публиката, когато №13 вместо да избие топката я насочи покрай краката на Мартин Камбуров и право във вратата на Винисиус Баривиейра. Така не можах да си отбележа първи гол за Камбуров след дълго безголово застойно време. Трябваше да почакам още двадесет минути, за да има чисто голово положение за най-добрия голмайстор. Уилмар Джордан и Страхил Попов се бяха подплашили от голямо куче, вероятно в хотела, където са били настанени. Джордан имаше равен брой голове с Камбуров през предишния сезон и помня един резултат 0:5 на същото място на 11 май 2014 г.
Сега Янко Сандански/№22/ улучи греда, Александър Якимов/№10/ имаше чисто голово положение, а не събра кураж да ритне топката към вратата.
Младежът с крехка физика и недоказани отличия по химия Ваюши /№14/ беше няколко пъти фаулиран и не допринесе много за Литекс, ето защо в 46-та минута бе сменен с Румен Руменов /№19/. Петрус Бумал /№93/, контузен в центъра на терена, бе сменен със свежия Георги Минчев /№7/ в 64-та минута.
Голмайсторът Васил Божиков, любимец на приличната този път публика на Локомотив, бе сменен с Иван Горанов /№23/ в 84-та минута.
Смените в отбора на Локомотив бяха, за подсилване на защитата - излязоха Карагарен, Камбуров и Наков и влязоха Маламов, Вълчев и Стамов.
Таско Тасков показа жълти картони на Елиан Парино и Кристиан Маринов. Отмени два гола, присъди няколко ъглови удара, общо взето разчиташе и на реферите. Независимо от малкото публика от Ловеч - 7 фенове зад вратата, имаше силен интерес към Литекс от журналистите. Много медии отразиха мача и пресконференцията след него. Петър Пашев, помощник на главния треньор Христо Колев /Бащата/, заяви, че няма да има претенции към Таско Тасков.
Върл фен твърдеше, че Балъков бил развалил отборите, в които е бил назначен. Засега Йешич и Балъков се справят равностойно.
Беше крайно време Мартин Камбуров да възвърне доверието в отбора. Миналата събота пътят към кв. Коматево беше под обсада, между 16 и 17 часа нямаше градски транспорт към крайния квартал на Пловдив. Независимо от гостоприемството на Митко Лишев, нямаше как да уважа дербите. Тогава Чучуков и Цветков вкараха голове на Локомотив /Пловдив/. Неделчо Матушев изпъкваше пред Вили Вуцов с дълги крака и стройна фигура, но напълно закономерно след такава загуба си подаде оставката. Христо Колев е неговият заместник и късметлията да бъде главен треньор на Локомотив /Пловдив/. Вили Вуцов се справя и с право ще се борят за второто или първото място в Първенството.
Подадох жалба до Петър Златински и очаквам писмен отговор до 15 октомври т.г.
Заместник-кметът дойде на мястото на Г. Титюков, който беше повишен на Районен Кмет в "Централен", след като Райна Петрова беше обвинена за престъпления по служба. Възможно е Петрова временно да е отстранена от длъжността, но Иван Тотев е краен човек.