Предразсъдъците владеят човешкия разум и моделите на мислене и поведение векове наред са вкоренени в него. Това дори прехвърля века на индивидуализма. Компютърът работи с шаблони от информация, към която се подхожда с вярна парола, ето така идолите владеят духа, който трудно се подлага на класификации. За разлика от духа темпераментите са подразделени в труда на Теофраст „Характери“. Достъпът до истината в реалния живот се затруднява, когато се осъществяват дискусии между хора, подвластни на различни идоли (например партии).
Според класификацията на Франсис Бейкън в книга първа на „Нов органон“ типичният начин, по който човешкият ум става жертва на систематични интелектуални сривове: „Идолите на пещерата“ представляват прояви на непълноценност, които възникват поради индивидуални навици, образование и други явления на развитието. Някои от нас могат да бъдат много силни в логиката, а други – много слаби, някои добри в разграничаването на нещата, които са очевидно подобни, а други – твърде неспособни да схванат това“ (“Философията на Запада“,с.346). „Идолите на пазарището“ са недостатъци, коренящи се в езика... Този вид абстракция може да ни съблазни да направим изводи, нямащи никаква основа в природата“[1]. Предразсъдъците на театъра са възприети от превратните правила на доказването, те не са вродени, нито проникват тайно. Идолите на племето имат за основа самата природа на човека.
Връзката между представата на Бейкън за идолите и понятието ”абсолютна истина” е амбивалентна. Дори достигането на истината не е достатъчно за коренно преодоляване на идолите. Възможно е една индивидуалност да опознае заблудите си, но това ще е „капка в морето“. Личността, дори да е месия, не би могла да приложи по верен път опита си сред същите тези хора, които робуват на идола си. През 30-те години на ХХ век някои от тях са били наричани „лумпени“ в Русия . Ако някому бъде даден достъп до истина: например, значението на протеините и това на гените, той се изправя пред трудни дилеми: като степента на собствено развитие на човек с родители без образование, но попаднал в интелектуална среда и възможности да поддържа нужното ниво на протеини в организма си и друг – при противоположни условия, за да се изясни кое точно влияе на индивида. Природните науки за човека и хуманитаристиката ще доразгадават генома десетилетия наред.
В литературата се крие енигма, понякога самите автори не могат да отговорят на запитвания за смисъла на изреченото от тях. В развитието на поезията в началото на 21 век се забелязва употреба на все по-отдалечени от обозначаваното метафори. Абсурдните наблюдения и светоусещания получават награди. Поетите бягат от мъртвите метафори с риск словото да се окаже безсмислено. В прозата тъкмо обратно – търси се откритост, показност, прозрачност. Сближава се с точността на логиката, с науката или с булевардното, със стила на престъпника, който говори за своя свят, като чистият съдник остава в сянка. Едни от най-явните примери за това са творбите на Александър Томов и на Георги Стоев.
Точността е задължителна за журналистиката, политиката, съдебната система. Прагматизирането на литературата навлича беди. Абсурдно ще ми изглежда, ако се приеме заплащане за всяка дума и ред, произведени на конвейер. Сега писателите сами са си продуценти, когато книгите са им „самиздат“, а други разчитат на партийно крило. Доводите, че в напредналите страни е така, водят до грешки и изстъпления. Писатели като Дикенс и Достоевски са писали по поръчка, ако бяха задоволени, не биха направили компромис с таланта си. Превръщането на магистрати, парламентаристи и представители на изпълнителната власт в идоли чрез имунитет ни подсказва, че свалянето му е застраховка. Например случаят с депутата Владимир Кузов, който злепоставя целия ни парламентаризъм. Убийствата сред върхушката през вековете – на монарси, патриарси, католици, и други - убиващи или жертва, поради правата си до живот или забраните за цял живот, са една предвидима форма на агресия. В България ключови фигури от елита и магистрати бяха показно екзекутирани през деня. Предразсъдъкът се превръща в тиранин за недиференцираните хора, доколкото не могат да си избистрят съзнанието от идоли. Без имунитет всички сме равноправни пред закона. Асоциациите са сродни на литературата, но не и на точността на хирургическия скалпел.
Възприятията – на сетивата, на ума, стават съобразно природата на индивида, а не на света. Гласувайки за партия, ние не носим отговорност за попадналия под номер 87 престъпник, понеже не дочитаме цялата листа, и не можем да я поправим. Алтернативата е бързо да променим партията и сред опонентите „имунизираният“ да се окаже с номер 5. Веднъж избран, представителният трябва да се откъсне от идолите на рода и пазара. Обаче у всекиго има собствена пещера или празнина, която пречупва и изопачава естествената светлина. Мажоритарните избори през 2009г. узакониха изборния туризъм, защото позволяват да си извадим удостоверение и да гласуваме там, където е нашият фаворит. Пътниците от Турция имат свои фаворити по изборите.
Подразделение на идолите на пещерата ще наречем трансформацията „дяволско гърло“, когато дадена информация се приема като предразсъдък и се заблуждава длъжностно лице, дава се изопачена представа на обществеността или се постига цел чрез представяне само на едната страна. Директор, който няма лични впечатления, за да си изгради мнение, слуша заместника си и по този начин е завладян от „дяволското гърло“. На годишен съвет директор казва, че прикритите грехове са по-малки. Всеки различно си представя категорията „грях“. Разумът може да заповядва на думите, но те биват оцветени със съдържание според прагматизма на масите. „Идолите на пазарището“ оказват влияние и на личната допустимост на греховност. Ревнуващият човек реагира остро на всяка заплаха за територията си на влияние. Влюбеният в ревността си надхвърля авторовото въображение. Автор, който краде чужда история без да има емпатийно отношение, отнема от светлинката и вкарва читателя в пещера. Нека да считаме за съмнително онова, което най-силно е увлякло разума, то вероятно е идол на пещерата, който пречи на безпристрастността.
Само пещерната „светлина” би заблудила личност, че правото по рождение е по-ценно от краткотрайно придобито право чрез свободната воля на личността и избирателите. С раждането на младия крал Артур, той е отделен от родителите си. Баща му е уважаван, когато е доказал силата си на владетел, но със смъртта му започват бунтове, гражданска война, защото младият крал Артур не е възприет като обединител в началото. Възцаряването му е право по рождение, но после по заслуги той спечелва сърцата на много народи и е възприет като митологичен герой. Принудително е оттеглянето на цар Симеон ІІ от България през неговото ранно детство, после по заслуги е избран за мандатна длъжност. Заради своя идол народът избира и неизвестни личности, които представят свитата, антуража . Преди изборите през 2001г. журналистът Явор Дачков твърдеше, че царят ще се лиши от ореола си на цар и от правата на короната, ако се кандидатира за президент. След смяна на властта свалиха от ефир предаването „Гласове“ на Дачков. Придобитото право по заслуги, мимолетно или не, заслужава повече удовлетворение. Идолите подвеждат тълпите, но не винаги оправдават очакванията.
Професията „имидж мейкър“ също противоречи на правдата, тя е изиграване на постановка по сценарий. Предразсъдъците на театъра са възприети от превратните правила на доказването. Измислиците на театъра са по-изящни от правдивите разкази от историята, те дават представа в общественото пространство, която увлича публиката. Паметта е избирателна, но не винаги изборът е съответен. Обвиняем или свидетел биха могли да си спомнят избирателно, а за важни факти да са в амнезия. Религията опрощава, но защо и правосъдието напоследък? Хипократичността на адвокатите - идолите на словото, отлагат наказанието. Караславовият герой Юрталана е уверен, че изкупва греха си – убийство – чрез даряване на овен на манастира. В какъв размер да бъде овенът за гаранция на престъпник, поради неиздържан вид на следствено дело?
Когато децата са действащи лица, много повече възрастни дърпат конците на импулсивната им природа. В училище се правят провокации по сценарии, за да се провери как учители, други длъжностни лица и ученици могат да реагират. Тарторът на училищна групичка води племето си, но при благословията на по-възрастен наставник. Слушат водача, но дали дързостта и цинизмът на младия невеж дух могат да се сравнят със слабохарактерието на стария циник, който ползва младите духове за цели, които не може да постигне сам? Армиите, водени от хора „по-близо до нощното напикаване“, постигат краткотрайни победи или Пирови победи. В домовете за сираци имаше случаи, когато възрастен подстрекава по-големите да бият по-малките, които не му се подчиняват. Той самият няма право на физическо насилие, за да въдвори ред. Чиновниците само разписват, а действащите лица са използвани за мръсната работа. По давление на директор се е случвало непълнолетни лица да нападнат учител. Политик може да изглежда като лъскав пес от анимационен екшън сериал, който си почива при изпълнението на каскадите, понеже се е уморил да изглежда усмихнат и загрижен за хората. Каскадите са за анонимни лица. Угодническата популистика, печалбарската стратегия често намират израз в едностранчивостта.
Идолите на племето са наречени така, защото имат за основа стереотипното мислене, представата за нещата на общността, което води до предрешени случаи. Племенният вожд се допитва до жреца и тогава действа. Войската има нужда от Лъжеивайло, за да си възвърне духа. Царят може да се откаже от идола на племето, защото подсилването на защитата от врага отвън, може да доведе до засилване на врага отвътре. Ограниченията и промените на сетивата понякога водят до възприятие на чуждата представа, на мълвата на племето. Християнството проповядва, че духовната слепота е по-опасна, но блажени са простите.
Видимото и същността са друго противоречие. Естетичният външен вид е необходимост, но не бива да води до идолопоклонничество. Спортисти и артисти, популярни лица привличат мнозина подражатели. Зад красивата форма се крие понякога порочно съдържание. Увличането на футболни фенове в сблъсъци не помага на отборите. Момчешки труп във вана във видеоклип на песен на сладникави момичета отвращава дори феминистките. Идолите сред учениците може да не са естетични. Движението сатанисти се отличава с липса на хигиена, избиване на котки, вяра в силната раса, проповядване на омраза към циганите и пр. Учителският съюз и министър Даниел Вълчев предлагат връщането на оценката за поведение на учениците, на графата за поведение в бележниците и дневниците. Свободата да се приема и отхвърля доброто и злото има нужда от контрол, разглеждането на нещата от позицията на пренебрежението води до погрешни виждания. Външната намеса не води до самоконтрол, но това е пътят за преодоляване на идолите у младите. Някои представи се възпитават.
Ако разчитаме на свръхразум, ще се озовем в хаоса. Вместването на човек в норми поддържа предразсъдъците, но съвременното общество не може да се върне в състоянието на абсолютната власт от времето на Луи ХІV. Самооценката се гради бавно, но за нея помагат външните представи и опитът.
Без да пренебрегваме правото на пълноценен живот, не отричаме етикета за приемане в обществото, за да го наречем предразсъдък. За етикета в развитите демократични общества пишат мнозина, но да предпазим младите от обсебващи духове – на племето, пещерата, театъра и пазарището.
Няма коментари:
Публикуване на коментар