В
пиеса, гледана повторно
От Ф. С.
Фицджералд
Гледам още
веднъж тук в образната тъмнина,
там завесата
пада, изтъркулва се една година.
Година на
годините – за нас беше празник,
в който
щастливият край не може да отекчи
нашите
неферментирали души и скалите удрят греблото:
личицето ти до
мен, с големите очи, весело усмихнато
със своя репертоар, докато е слабата игра
като безсилен плувец, наближаващ брега.
Като се прозявам
и се чудя вечерта,
когато гледам
сам – и бъбренето разваля,
разбира се,
едната сцена, някак си чаровна.
Ти се просълзи и
се натъжих в момента,
точно там,
където г-н Хикс иска развода
и как-и-беше
името в ръцете
му припада.
„Пиесата се
преповтаря” или „Повторно гледана пиеса”
е препечатана от литературно списание
„Насау”, юни 1917 г.
Превод: Мария
Чулова, 1 юни 2012 г.
"В пиеса, гледана повторно", картина от Диана Панайотова |
Няма коментари:
Публикуване на коментар