Басня за Зайо и Лъвчо
/пред ВАК/
И Зайо Байо, скокльо мил,
да става учен бе решил.
Но как без труд дисертационен
ще го приемат да ги учи,
на две-три книжки се изучи
да прави апел агитационен.
Дойде денят и Зайо да изложи
в резюме защита пред комисия-
все зверове – Вълчо, Меца, Лиса, я,
тигър, рис, чакал и в залисия
слушат: „Как се дерат кожи
от млади диви зверове”.
Лиса опита: "Този труд положи
парадоксална хипотеза
без приложение, я зарови
таз дисертация и тез лъжи.
Дошъл си тук и покажи
практически таз теория,
ти мамиш цяла аудитория".
Зайо рече: "Лисо, измамник
ме наричаш, затуй навън
на чист въздух и разходка
ела самичка за малка сводка!
После зверският съвет със звън
ще ни призове – измамник,
мене не зове, а аргументиран,
прецизиран, с подход научен,
как иначе, нали съм учен."
Речено сторено, Хитрана се показа
пред входа на катедрата на ВАК.
Зайо влезе подранил с кожа
още необработена и с ясен знак,
че е млада и лисича.
- Съмнявате ли се в моя докторант,
че много съм обичал
пред ВАК като в ресторант
ред аргументи да сервират!
- Не, Лъвчо, - всички се препират.
- Не, Лъвчо, ти си утвърден!
Щом Зайо е ръководен
от Лъвчо ще стане доктор
още днес, това е фактор
неотложен, спешен, тревожен.
Така си уредил в университета
две свои щерки, ти си заможен,
сложен, позлатен в комитета,
знаем ще ги вкараш в политиката
и двете, щом са щерки и приликата
с лъва е ясна и завидна.
- Дано и двечките не нагласиш
в моето брачно ложе,-
тъй рече дама благовидна-
че моят мъж не се изложи!
04 Февруари 2009 г.
Пловдив
