Футболен мач между "Локомотив - Пловдив" и "Марек" на 13 април 2015 г.
Мачът се игра от 20.00 часа на Лаута и завърши с 4:0. Мартин Камбуров отбеляза своите 150-ти и 151-ви голове в кариерата си в Първенството на "А" група.
Бирсент Карагарен с два гола и добра форма. Млад и енергичен, футболистът изненада вратаря на гостите Емил Михайлов в 50-та минута за 2:0, а три-четири минути по-късно отново за 3:0.
Контузен Спас Делев.
Гостите и домакините направиха по три смени. Йохан Ласимант бе сменен от Бранимир Костадинов, контузеният Спас Делев беше заместен от Дани Кики, Ванчо Траянов бе заменен от Георги Вълчев. Георг Василев влезе на мястото на Павел Петков, а Димитър Димитров зае мястото на Мартин Димитров. Мартин Кавдански получи жълт картон от Станислав Ставров.
Първият гол на Мартин Камбуров беше приветстван сърдечно от съотборниците му. Публиката също беше делова и нямаше пиротехника. Запалянковците даваха тон на играта. Преобладаваха привърженици на домакините, но все пак секторът за гости не беше празен.
Камбуров се изравни с Гунди по попадения във вратата на футболната "А" група. Гунди загина млад в катастрофа. Може би в предстоящия мач с ПФК "Левски" на Герена Локомотивците ще се чувстват по-тонизирани, но ПФК "Левски" са куражлии.
Великденска разходка с фотоапарат:
Мария Чулова
понеделник, 13 април 2015 г.
сряда, 18 март 2015 г.
Премиера на стихосбирката "Социална мрежа" от Мария Чулова
Творческа среща с Мария Чулова в НЧ "Възраждане" в Старинен Пловдив на 23 март 2015 г. от 17.00 часа.
Заповядайте! Фотографи Димитър Краев и Никола Николов
сряда, 18 февруари 2015 г.
Социална мрежа, стихосбирка
Левски ни прости
Душо – предан Ваш, гълъбе,
отпраща те гарван с грак,
ти за империята бе призрак,
ти за народа бъди небе...
Там ме чакат призваните -
Шишман, Самуил, Омуртаг.
Шишман бие камбаните:
На турците вече простих.
Кънти Самуил в мрак:
На гърците вече простих.
Дойдох при Пресиян и Омуртаг:
На братовите си синове
не още, но аз ще простя за кръвта.
Не още, братя, не сте готови
да жертвате свои Апостоли.
Левски рече толкова просто:
Нему молитва отправям
за тебе, народе ми верен,
Господ дано те избави
от Лукавия враг черен,
България, Боже пази!
Не спускай мрак,
щом чуваме грак!
февруари, 2010
Мария Чулова,
гр. Пловдив
Стихосбирката "Социална мрежа" излезе от печат на 15 януари 2015 г. Мария Чулова ще представи четвъртата си книга на 9 март 2015 г. от 18 часа в книжарница "Сиела" в мол Пловдив. Всички читатели могат да си вземат книгата от книжарницата или от автора.
0894 374798
Душо – предан Ваш, гълъбе,
отпраща те гарван с грак,
ти за империята бе призрак,
ти за народа бъди небе...
Там ме чакат призваните -
Шишман, Самуил, Омуртаг.
Шишман бие камбаните:
На турците вече простих.
Кънти Самуил в мрак:
На гърците вече простих.
Дойдох при Пресиян и Омуртаг:
На братовите си синове
не още, но аз ще простя за кръвта.
Не още, братя, не сте готови
да жертвате свои Апостоли.
Левски рече толкова просто:
Нему молитва отправям
за тебе, народе ми верен,
Господ дано те избави
от Лукавия враг черен,
България, Боже пази!
Не спускай мрак,
щом чуваме грак!
февруари, 2010
Мария Чулова,
гр. Пловдив
Стихосбирката "Социална мрежа" излезе от печат на 15 януари 2015 г. Мария Чулова ще представи четвъртата си книга на 9 март 2015 г. от 18 часа в книжарница "Сиела" в мол Пловдив. Всички читатели могат да си вземат книгата от книжарницата или от автора.
0894 374798
вторник, 23 декември 2014 г.
понеделник, 22 декември 2014 г.
Благотворителен Коледен концерт "Коледен миг"
Скъпи приятели, нека дарим "Коледен миг" за децата от дом "Майка Мария Тереза"!
Вчера организаторите от "Образование за всички" и "Помогни на нуждаещите се" ни поканиха от клуб "Прометей" да гостуваме на благотворителен концерт в галерията Енчо Пиронков на ул. "Омуртаг" в Старинен Пловдив.
Ще запомня празника на света Анастасия през 2014 г. с възможността спомоществователите да се сетят за децата сираци, за талантите сред лишените от родителски грижи деца в социалните домове.
Можем да ги поздравим по повод настъпващите празници и да им пожелаем здраве, ученолюбие и топлина в сърцата и дома!
Това събитие с домакин Красимир Линков, изкуствовед, в галерията Енчо Пиронков започна в 17 ч. Приятно момиче беше водеща, в програмата включиха пораснала певица от подобен дом, Лидия Георгиева, която владее репертоара на Лили Иванова, има школуван глас и често е участвала в благотворителни инициативи, момиче от дома пя на руски език, най-малките танцуваха, озвучителят се постара, кукловодът Николай Христов забавлява сираците с "Една червена шапчица" и "Таралеж на кълбо", този път не носеше куклите, Георги Найденов от "Помогни на нуждаещите си", който като дете е загубил майка си, също гостува редом с художничката Весела Алекзандър Дукова. Телевизия СКАТ отрази събитието.
Художественият ръководител на литературно студио "Младост" Николай Гюлев рецитира свое стихотворение за жребчетата. Всички изпълнители получиха изпращане с ръкопляскане.
Ето едно стихотворение от Николай Гюлев, което ни напомня и за "развързване на кесиите" на богатите:
Добрата дума
Добрата дума може да ме вдигне,
дори когато съм на колене.
Дори когато дъното съм стигнал
и вече цвилят траурни коне.
Затуй и аз дарявам добра дума,
когато срещна в пътя друг човек,
макар векът ни днес да е безумен.
...И бездуховен. Алчен. Кървав век!
Николай Гюлев
Заедно с фотографа Никола Николов бяхме изпратени от децата, които ни питаха дали ни е харесало. Разбира се, че ни хареса! Пожелаваме на всички деца от социалните домове Весела Коледа и Щастлива нова 2015 година!
Мария Чулова,
учител в Общинския детски комплекс в гр. Пловдив
Фото репортаж от 22 декември 2014 г.
Вчера организаторите от "Образование за всички" и "Помогни на нуждаещите се" ни поканиха от клуб "Прометей" да гостуваме на благотворителен концерт в галерията Енчо Пиронков на ул. "Омуртаг" в Старинен Пловдив.
Ще запомня празника на света Анастасия през 2014 г. с възможността спомоществователите да се сетят за децата сираци, за талантите сред лишените от родителски грижи деца в социалните домове.
Можем да ги поздравим по повод настъпващите празници и да им пожелаем здраве, ученолюбие и топлина в сърцата и дома!
Това събитие с домакин Красимир Линков, изкуствовед, в галерията Енчо Пиронков започна в 17 ч. Приятно момиче беше водеща, в програмата включиха пораснала певица от подобен дом, Лидия Георгиева, която владее репертоара на Лили Иванова, има школуван глас и често е участвала в благотворителни инициативи, момиче от дома пя на руски език, най-малките танцуваха, озвучителят се постара, кукловодът Николай Христов забавлява сираците с "Една червена шапчица" и "Таралеж на кълбо", този път не носеше куклите, Георги Найденов от "Помогни на нуждаещите си", който като дете е загубил майка си, също гостува редом с художничката Весела Алекзандър Дукова. Телевизия СКАТ отрази събитието.
Художественият ръководител на литературно студио "Младост" Николай Гюлев рецитира свое стихотворение за жребчетата. Всички изпълнители получиха изпращане с ръкопляскане.
Ето едно стихотворение от Николай Гюлев, което ни напомня и за "развързване на кесиите" на богатите:
Добрата дума
Добрата дума може да ме вдигне,
дори когато съм на колене.
Дори когато дъното съм стигнал
и вече цвилят траурни коне.
Затуй и аз дарявам добра дума,
когато срещна в пътя друг човек,
макар векът ни днес да е безумен.
...И бездуховен. Алчен. Кървав век!
Николай Гюлев
Заедно с фотографа Никола Николов бяхме изпратени от децата, които ни питаха дали ни е харесало. Разбира се, че ни хареса! Пожелаваме на всички деца от социалните домове Весела Коледа и Щастлива нова 2015 година!
Мария Чулова,
учител в Общинския детски комплекс в гр. Пловдив
Фото репортаж от 22 декември 2014 г.
събота, 29 ноември 2014 г.
Локомотив /Пловдив/- Черно море /Варна/ с равенство 1:1, кой обиди въздуха в гр. Пловдив
На 29 ноември 2014 г. стадион "Локомотив" в гр. Пловдив домакинства на отбора на ПФК "Черно море" с треньора им Спасов. Споровете се разгоряха около това дали лично треньорът Спасов е отправил обиди към клуб "Локомотив" или "си е изпуснал емоциите" във въздуха, съответно после пред журналистите се извини "на въздуха". Има вина за личните му пререкания с Мартин Камбуров, когато съдия Ставрев даде авантаж за "Черно море". Топката беше попаднала у вратаря на гостите, но той погрешно я върна на Камбуров. Тогава съдия Ставрев отсъди топката да се върне на вратаря на Черно море. Още в първото полувреме стана инцидент при сблъскване на Кирил Котов с Йордан Господинов. По-тежко пострадалият Котов беше сменен, а Господинов доигра мача, като спаси един добър удар. Мартин Камбуров отбеляза седмия си гол, а Курьор вкара за Черно море. Публиката скандира агресивно, че голът е при фал. Пропуснаха попадения Карагарен, Камбуров, Наков. Бяха сменени Якимов с Дани Кики и Диан Молдованов с Георги Вълчев. Съдия Ставрев показа жълти картони. Петър Пашев мислеше, че съдията е натрупал много грешки в мача. Не разбрах причините защо треньорът Петър Пашев ще приеме извинението на треньора Спасов, при положение, че последният се е извинил на въздуха.
Равенството 1:1 е преди дербито в Пловдив. Последният мач между Локомотив Пловдив и Ботев Пловдив, който гледах на Лаута беше на 19 април 2014 г. По-късно разбрах, че са открити бомби в химическите тоалетни. Двете агитки бяха глобени 2 към 1, съответно 10 000 и 5 000 лева. Надявам се полицията да не допуска опасни бомбаджии. При всяко положение установих, че творческите срещи в кв. Коматево не са ползотворни. Отиват седем автори и търсят има-няма седем читатели.
НЧ "Иван Вазов" има малобройни читатели, а стадионът е просторен и си намира зрители.
Сблъсъкът между Йордан Господинов и Кирил Котов доведе до травми и прекъсване на играта.
Равенството 1:1 е преди дербито в Пловдив. Последният мач между Локомотив Пловдив и Ботев Пловдив, който гледах на Лаута беше на 19 април 2014 г. По-късно разбрах, че са открити бомби в химическите тоалетни. Двете агитки бяха глобени 2 към 1, съответно 10 000 и 5 000 лева. Надявам се полицията да не допуска опасни бомбаджии. При всяко положение установих, че творческите срещи в кв. Коматево не са ползотворни. Отиват седем автори и търсят има-няма седем читатели.
НЧ "Иван Вазов" има малобройни читатели, а стадионът е просторен и си намира зрители.
Сблъсъкът между Йордан Господинов и Кирил Котов доведе до травми и прекъсване на играта.
неделя, 26 октомври 2014 г.
Могъщ и дълбок дух - това е Лермонтов!
Почитаме паметта на М. Ю. Лермонтов по повод 200-години от рождението му /на 15 октомври 2014 г./
Въпреки всички старания на художниците на Лермонтов, те не успяват да доловят живота на лицето му, безсилни са да предадат духовния облик на Лермонтов, тъй като в тези изображения липсва главното – липсва поетът! Акварелният автопортрет хармонира с поезията: Лермонтов е на фона на Кавказ, с бурка, с кинжал на колана, с огромни, печално-развълнувани очи. Очите му са огнени, необикновени, като въглени. Самият Лермонтов се присмива на себе си, казвайки, че съдбата сякаш за да му се подиграе, му е дала типична армейска външност.
Ираклий Андроников си представя Лермонтов динамично в резките смени на душевните състояния, в бързото движение на мисълта, в постоянната игра на лицето му. Той се е държал различно в петербургските салони, където е подчертавал вътрешната си свобода, независимост, презрение към светската тълпа, и в приятелската компания, сред хора открити и достойни. За малко повече от четири години след смъртта на Пушкин Лермонтов създава великите творения на романтичната поезия „Демон” и „Мцири”, епическата поема „Песен за царя Иван Василиевич...”, изпълнената с тънка ирония спрямо себе си и романтичното направление в литературната поема, наречена „Приказка за деца” и гениалния роман „Герой на нашето време”, ознаменувал началото на руската психологическа проза, сборник стихове, очертал цял период в историята на руската лирика, и друг поетичен сборник, който излиза след смъртта му.
Всеки миг от 27-годишния му живот е запълнен с творчество. От детството си Михаил Юриевич запазва съсредоточена мечтателност и стеснителност. Светът на изкуството, забелязва Дружинин, е за него светиня и цитадела, където няма достъп нищо недостойно. Лермонтов разобличава лицемерното висше общество и си поставя за цел да казва само безпощадната истина.
Най-достоверният Лермонтов портрет са неговите творби!
Той владее френски, немски, английски език, чете на латински, по-късно на Кавказ, ще започне да изучава „татарски”, тоест азербайджански език, в Грузия записва грузински думи и ще назове една от поемите си „Мцири”. Обича Байрон и Пушкин.
Въображението си Михаил Юриевич обобщава:
„За мигове в мощта на мисълта
живях аз векове и в другия живот
забравих за земята...”
В памет на рано угасналата си майка и нейната песен написва своя „Ангел”:
Към мрачния свят на печал и лъжа
той носел невинна душа,
и в нея останал гласът милостив,
макар и без думи – но жив.
Лермонтов е изключително музикален – свири на цигулка, на пиано, пее, пише музика към своите стихове. Написва музиката към своята „Казашка люлчина песен”. „Музиката на моето сърце бе съвсем разстроена днес” – вписва 16-годишният Лермонтов. Суровият му живот разстройва тази музика. На три годинки губи майка си, а баба му взема попечителството над него и той почти няма възможност да вижда баща си. Мария Лопухина е приятелка на Лермонтов от кавалерийското училище.
Посвещавайки „Демон” на една жена, която не го е дочакала, той се обръща към нея с горчив упрек:
Завърших – и гръдта съмнения не трови.
Ще те плени звукът познат, любим,
замисления звук на стиховете нови,
забравящ, друже мой, ала незабравим.
Заглавието на трагедията „Маскарад” крие ироничен смисъл, тъй като у тези хора лицето е маска, а в маскарада, неопознати, те се показват без маски, оголили низките си страсти и пороци. Лермонтов има смелостта да каже всичко, което мисли за тях. Като творец е много самовзискателен. Умът и силният характер отличават човека от светската тълпа. В „Герой на нашето време” Лермонтов рисува живота такъв, какъвто е в действителност. Разкрива един герой с възприятията на друг. Четем „Таман”, „Княгиня Мери” и „Фаталист” и разбираме характера на Печорин с неговата раздвоеност.
Още докато Лермонтов е жив, консервативната критика обявява таланта му за „протеистичен”, събирателен, състоящ се от отгласи от различни влияния, отрича оригиналността му. Прогресивната критика и широката публика, следвайки Белински и Чернишевски, възприема поезията на Лермонтов като дълбоко самобитно явление.
Лермонтов загива на дуел на 27 години от изстрел на Мартинов. Читателят може да се съгласи или да не се съгласи с нашата версия: било е извършено престъпление - мошеникът на карти, запаснякът Николай Соломонович Мартинов подло е убил Лермонтов. Приятелите му помогнали да фалшифицира престъплението като дуел, без особено да рискуват положението си. Не можели да не помогнат. Именно те го задействали като основен участник в кървавата интрига.
Творчеството на Лермонтов вдъхновява много поети и преводачи. У нас са го превеждали Атанас Далчев, Григор Ленков, Христо Радевски, Янко Русинов, Илиана Владова, Георги Германов, Красимир Тенев, Ангел Веселинов, Димитър Горсов, Мария Шандуркова и др.
На Лермонтов
Двести лет прошло со дня рождения,
но не забыт сын русской вечности.
Певец любви и грусти, родины, свободы,
живы его даровонные небесами строки.
Мир не пощадил его и Бог его не спас,
но он жив и будет жить в веках!
Следва музикално-поетичен рецитал по стихове на Лермонтов!
( Лермонтов, 15 октомври 1814 г. — 27 юли 1841 г.)
Слово от рецитала с художествен ръководител Рангел Драганов, което произнесе Мария Чулова на 24 октомври 2014 г. в 15,30 ч. в „Берьозка”, написано от нея за 200-годишнината от рождението на Лермонтов.
Въпреки всички старания на художниците на Лермонтов, те не успяват да доловят живота на лицето му, безсилни са да предадат духовния облик на Лермонтов, тъй като в тези изображения липсва главното – липсва поетът! Акварелният автопортрет хармонира с поезията: Лермонтов е на фона на Кавказ, с бурка, с кинжал на колана, с огромни, печално-развълнувани очи. Очите му са огнени, необикновени, като въглени. Самият Лермонтов се присмива на себе си, казвайки, че съдбата сякаш за да му се подиграе, му е дала типична армейска външност.
Ираклий Андроников си представя Лермонтов динамично в резките смени на душевните състояния, в бързото движение на мисълта, в постоянната игра на лицето му. Той се е държал различно в петербургските салони, където е подчертавал вътрешната си свобода, независимост, презрение към светската тълпа, и в приятелската компания, сред хора открити и достойни. За малко повече от четири години след смъртта на Пушкин Лермонтов създава великите творения на романтичната поезия „Демон” и „Мцири”, епическата поема „Песен за царя Иван Василиевич...”, изпълнената с тънка ирония спрямо себе си и романтичното направление в литературната поема, наречена „Приказка за деца” и гениалния роман „Герой на нашето време”, ознаменувал началото на руската психологическа проза, сборник стихове, очертал цял период в историята на руската лирика, и друг поетичен сборник, който излиза след смъртта му.
Всеки миг от 27-годишния му живот е запълнен с творчество. От детството си Михаил Юриевич запазва съсредоточена мечтателност и стеснителност. Светът на изкуството, забелязва Дружинин, е за него светиня и цитадела, където няма достъп нищо недостойно. Лермонтов разобличава лицемерното висше общество и си поставя за цел да казва само безпощадната истина.
Най-достоверният Лермонтов портрет са неговите творби!
Той владее френски, немски, английски език, чете на латински, по-късно на Кавказ, ще започне да изучава „татарски”, тоест азербайджански език, в Грузия записва грузински думи и ще назове една от поемите си „Мцири”. Обича Байрон и Пушкин.
Въображението си Михаил Юриевич обобщава:
„За мигове в мощта на мисълта
живях аз векове и в другия живот
забравих за земята...”
В памет на рано угасналата си майка и нейната песен написва своя „Ангел”:
Към мрачния свят на печал и лъжа
той носел невинна душа,
и в нея останал гласът милостив,
макар и без думи – но жив.
Лермонтов е изключително музикален – свири на цигулка, на пиано, пее, пише музика към своите стихове. Написва музиката към своята „Казашка люлчина песен”. „Музиката на моето сърце бе съвсем разстроена днес” – вписва 16-годишният Лермонтов. Суровият му живот разстройва тази музика. На три годинки губи майка си, а баба му взема попечителството над него и той почти няма възможност да вижда баща си. Мария Лопухина е приятелка на Лермонтов от кавалерийското училище.
Посвещавайки „Демон” на една жена, която не го е дочакала, той се обръща към нея с горчив упрек:
Завърших – и гръдта съмнения не трови.
Ще те плени звукът познат, любим,
замисления звук на стиховете нови,
забравящ, друже мой, ала незабравим.
Заглавието на трагедията „Маскарад” крие ироничен смисъл, тъй като у тези хора лицето е маска, а в маскарада, неопознати, те се показват без маски, оголили низките си страсти и пороци. Лермонтов има смелостта да каже всичко, което мисли за тях. Като творец е много самовзискателен. Умът и силният характер отличават човека от светската тълпа. В „Герой на нашето време” Лермонтов рисува живота такъв, какъвто е в действителност. Разкрива един герой с възприятията на друг. Четем „Таман”, „Княгиня Мери” и „Фаталист” и разбираме характера на Печорин с неговата раздвоеност.
Още докато Лермонтов е жив, консервативната критика обявява таланта му за „протеистичен”, събирателен, състоящ се от отгласи от различни влияния, отрича оригиналността му. Прогресивната критика и широката публика, следвайки Белински и Чернишевски, възприема поезията на Лермонтов като дълбоко самобитно явление.
Лермонтов загива на дуел на 27 години от изстрел на Мартинов. Читателят може да се съгласи или да не се съгласи с нашата версия: било е извършено престъпление - мошеникът на карти, запаснякът Николай Соломонович Мартинов подло е убил Лермонтов. Приятелите му помогнали да фалшифицира престъплението като дуел, без особено да рискуват положението си. Не можели да не помогнат. Именно те го задействали като основен участник в кървавата интрига.
Творчеството на Лермонтов вдъхновява много поети и преводачи. У нас са го превеждали Атанас Далчев, Григор Ленков, Христо Радевски, Янко Русинов, Илиана Владова, Георги Германов, Красимир Тенев, Ангел Веселинов, Димитър Горсов, Мария Шандуркова и др.
На Лермонтов
Двести лет прошло со дня рождения,
но не забыт сын русской вечности.
Певец любви и грусти, родины, свободы,
живы его даровонные небесами строки.
Мир не пощадил его и Бог его не спас,
но он жив и будет жить в веках!
Следва музикално-поетичен рецитал по стихове на Лермонтов!
( Лермонтов, 15 октомври 1814 г. — 27 юли 1841 г.)
Слово от рецитала с художествен ръководител Рангел Драганов, което произнесе Мария Чулова на 24 октомври 2014 г. в 15,30 ч. в „Берьозка”, написано от нея за 200-годишнината от рождението на Лермонтов.
Абонамент за:
Публикации (Atom)