І.
Подходящите избледняват -
неподходящите остават!
После се разхождаш гол в Созопол.
Могат да убият жена с един тон перли,
могат да убият мъж с игла за коса,
могат с копринен шал да те задушат,
но ти покосяваш с „Издразни ме!"
***
-Искаш по два гола на мач и обяснение.
Не ти го дължа!
Не казвам „Всичко или нищо!”,
а казвам: „Избери: „Не сега, а тогава!”
или „Не тогава, а сега!”.
За тебе има много подходящи,
защото твърдиш, че си един на сто.
Аз съобщих, че съм най-подходящата,
понеже съм една на милион.
Ти си натрупал милион
и още толкова желания, готов да осъществиш.
Аз съм натрупала издадени и неиздадени книги,
споделени и неосъществени любовни истории.
ІІ.
По пързалката се спускат дните,
откакто споделих си любовта,
по-бързи от игра на късмета,
по-точни от прелетни ята,
които знаят „Via Pontica”.
Твоят тип жена е пика,
със смугла гръд, разпръсква сексапил,
с широка усмивка тебе вика,
а чашата на трепета докрай изпил,
ти волният играч си в любовта.
Всяка помни, че не е сама,
аз не мога да съм всяка,
а ти друго не предлагаш,
другите не забравяш.
Не си мъж готов за брака,
не идва Неродената мома.
Сред нощ зовеш по телепатия
да ме срещнеш във Фейсбук,
изпращаш ме да търся друг,
понеже си добре възпитан,
се дразниш от симпатия.
Аз мисля, че ще ме намери,
днес или утре, някога,
не му обещавам всякога.
Това бе стъпка в изневери,
които няма да се случат,
щом Бог изпрати този романс,
за другите не давам шанс.
Урокът нов да науча:
-Отвърна ми, че си мишена
а аз страшна, опасна, особена.
ІІІ.
Бременна от чувства, аз съм айляк,
денем търся си занятие,
нощем пиша за пропуснато,
сутрин моля да те обичам пак,
нищо, че нямаш понятие
от граматиката на моето.
Всеки има своя живот –
ама никой няма живот
за себе си, а аз за тебе
не искам само счупени огледала,
искам да се оглеждам в очите ти.
Няма да изтегля друг жребий!
Мария Чулова
м. септември 2013
Един ден от получаването на тези стихотворения и вдъхновителят им блокира авторката във Фейсбук.
Това е творческата съдба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар